Резултатът от изборите в Италия е израз на демокрацията

Победата вече не може да ѝ бъде отнета: Джорджа Мелони спечели парламентарните избори в Италия. Докато все още се брояха последните бюлетини, лидерката на „Италиански братя" излезе на сцената пред своите поддръжници през нощта, сияеща от радост, и показа „знака на победата" пред фотографите с показалеца и средния си пръст.

По този начин един от основателите на ЕС – Италия, се отклонява надясно. Най-късно след месец страната вече няма да се управлява от уравновесения бивш централен банкер Марио Драги, който стабилно преведе страната през пандемията, инфлацията и войната в Украйна, а от жена, чиито корени са в постфашизма, която призовава за „Европа на патриотите" и която многократно се противопостави на малцинствата в предизборната кампания. Която, в случай на съмнение, предпочита да се координира с Унгария на Виктор Орбан, а не с Германия.

Към „Италиански братя", чийто партиен символ все още е пламък в националните цветове - спомен за фашисткия диктатор Бенито Мусолини - се присъединява дясната партия „Лига", която следва краен курс срещу мигрантите и чийто лидер Матео Салвини боготвори руския президент Владимир Путин.

Единствената партия, която поддържа връзки с европейския естаблишмънт, е „Форца Италия". Десните консерватори около застаряващия бивш министър-председател Силвио Берлускони принадлежат към Европейската народна партия, подобно на ГЕРБ на Бойко Борисов. Техният резултат обаче е едва осем процента - партията на Мелони има повече от 26 процента. Ясно е кой ще определя тона в новия съюз.

Преди изборите имаше немалко предупреждения. В Брюксел, където председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече говори за „инструменти", които вече е използвала в случая с Унгария и Полша. В Берлин лидерът на социалдемокрарите Ларс Клингбайл предупреди, че Мелони „води Италия по грешен път". Но нищо от това не помага: Европа трябва задължително да си сътрудничи с новото правителство.

Изборите са израз на демокрацията

Италия не е малка държава като Унгария с нейните почти 10 млн. жители. Населението на Италия е шест пъти по-голямо. Нейната икономическа мощ е третата по големина след тази на Германия и Франция и осмата в света.

Европейската и италианската икономика са тясно свързани и взаимозависими, особено в такива важни сектори като автомобилната, фармацевтичната и химическата промишленост.

Дори и да не се харесва на много европейци, резултатът в Рим е израз на демокрацията. Италианците съзнателно са избрали Мелони и нейните съмишленици. Брюксел, Париж, Берлин и София трябва да приемат това.

От 2018 г. насам Италия е имала три правителства, две от които не са били избрани. Кабинетът на Драги никога не е бил легитимиран от народа, той бе служебен премиер. 

Европа не бива да допуска грешката да гледа отвисоко на италианската политика. Това се е случвало достатъчно често в миналото - и също е оставило своя отпечатък върху Мелони.

Нищо чудно, че в биографията си тя многократно пише за „френско-германската" ос. Разбира се, опасенията, че Италия ще се превърне в тежък блокиращ и възпрепятстващ фактор в Европа, са големи.

ЕС трябва да се бори с всеки екстремизъм, ограничения върху малцинствата или подкопаване на върховенството на закона - дори чрез блокиране на средства от ЕС, ако е необходимо. Но в случай на съмнение Европа трябва да сложи и италианските очила, например по въпроси като бежанската политика, от която страната е особено засегната като средиземноморска държава.

Задава се и въпросът доколко десният алианс може да изпълни програмата си. Предизборната кампания е едно, а отговорността на правителството - съвсем друго.

Докато „Лигата" и „Форца Италия" от седмици настояват за милиарди под формата на намаляване на данъците, увеличаване на пенсиите и допълнителни бюджети, Мелони не иска да поема нови дългове. Тя обяви, че възнамерява да обсъди отпускането на милиардите от фонда на ЕС за възстановяване, но в никакъв случай няма да иска да застраши следващите траншове за силно задлъжнялата страна.